top of page

          Бакърджийството (медникарството) е познато в нашите земи от древността. Развитието му през вековете и усъвършенстването на техниката на изработка носи отпечатъка на социално-икономическите отношения в българското общество.
      По време на Възраждането, при оформената диференциация сред металообработващите занаяти, бакърджийството се специализира в производство на домашни съдове и църковна утвар. Причината за това се крие във факта, че медта е най-ковък и най-мек от всички метали, които се използват в народните занаяти. Освен това, медта е най-топлопроводимия метал в нашето занаятчийско производство. По този начин, от една страна, бакърът е особено приложим за съдове, които са в досег с огъня, а от друга, често пъти им предава твърде специфични форми - високи столчета, дълги дръжки, широки дъна и др.
    

  За разлика от среброто и златото обаче, медта лесно оксидира, което води до друга особеност в

производството - калайдисването или посребряването на целите съдове или на тези части от тях, които са в досег с храната или течността. В най-старо време бакърджиите сами са леели медта на кюлчета и от тях изчуквали листове, от които изработвали съдовете. По-късно, в средата на ХІХ в., започва вноса на медта на листове от Цариград. Една от особеностите на българското медникарство е, че то се придържа стриктно към принципа за функционалност, както пир формите, така и при украсата. Практичността на изделието е по-важна от художествената му стойност. Бакърджиите произвеждат всякакви изделия за бита: синии, подноси, джезвета, павури, котлета, сахани, тасове, котли, гюмове, ибрици, кани, кипчета, черпаци, чаши, сервизи за кафе, вино и ракия  и др., както и ритуални съдове - дискоси, купели и др.

 

 

Източник: http://www.etar.org/hand/bakar.htm

bottom of page